За независимостта, свободата и празника

Честит празник! Днес е 22 септември. На този ден преди 103 години в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново е провъзгласена независимостта на България. Тридесет години след Освобождението, държавата ни узаконява онова, което фактически отдавна е постигнала – своята икономическа и културна суверенност. „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска“ – това пише в Манифеста към българския народ тогавашният владетел княз Фердинанд. Думи, предизвикващи чувство на национална гордост!

Денят на независимостта е национален празник, един от сравнително „новите“ в българския празничен календар – обявен е за такъв през 1998 г. А през моите ученически години се честваше друг национален празник – Денят на свободата, 9 септември. Историците не са единодушни какво всъщност се случва на този ден – до 1971 г. се казва, че тогава е имало „народно въстание“, след това се говори за „социалистическа революция“, а след 10 ноември 1989 г. събитията се оценяват като военен преврат, извършен с подкрепата на напредващата към границите ни Съветска армия. Без да съм историк, смятам че на 9 септември 1944 г. може да е станало всичко друго, но не и България да е получила своята свобода!

Изкушавам се да поразсъждавам върху понятията „свобода“ и „независимост“, но това ще е по-нататък. Думата ми беше, че в днешна Елена хората нямат усещането за празник. Неприсъствен ден, националният флаг се вее на пилона над площада, вдигнат от някого рано сутринта (за поредна година), без да звучи изискуемия по протокола Химн на Република България. Малко повече гости на града, заради четирите почивни дни. Същото беше и на другия голям български празник – 6 септември, когато чествахме Съединението на България.

А на 9 септември вечерта над Елена имаше заря. Както се казва – без коментар!

Публикувано в Позиция. Постоянна връзка.

Един коментар по За независимостта, свободата и празника

  1. Йордан Минчев каза:

    Поздравления – и за блога и за хубавата историческа препратка и паралел между двете събития все през месец септември. Защо не се отбелязва Денят на Независимостта в гр. Елена – дали защото се чувстваме все още зависими от нещо или някого? По друг един повод се казваше за управляващите: „Нищо старо не са забравили, и нищо ново не са научили“. Дерзай и пиши, защото „В начало беше Словото“. Най-трудно се постига вътрешната свобода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *